View this site in your language!

неделя, 7 февруари 2010 г.

ШЕПОТ НА ДУХА


ШЕПОТ НА ДУХА
Когато ние искаме да кажем нещо на Бог , се молим, когато той иска нещо да ни каже - праща интуицията. Страхотна мисъл. Интуицията се крие някъде в нас и чака. Какво чака всъщност. Ами да и създадем благоприятна атмосфера, за да покаже, че е тук с нас и ни помага да вземем правилното решение. Това е нашето шесто чувство, запокитено и забравено, притиснато от нашия негативизъм, гняв, его, отмъстителност, от нашата недобронамереност и лошо отношение. С две думи -това не е нейната среда за да се появи. А тя е много важен фактор за вземане на най-правилните решения за нашия живот. Ако пред нас има няколко пътя за да стигнем от т.А до т.Б, то интуицията ще ни помогне да изберем най-ползотворния, най-рационалния, най-късия път.

Но за да стане , ние трябва да сме подготвили всички условия за това-трябва да сме позитивни, научили се да релаксираме, в добро разположение на духа, да сме се отворили съзнателно и да не се влияем от негативизма. Тя е заложена в нас, но изгубена някъде в живота ни. Това е нашата първа реакция за нещо, на която не обръщаме внимание, но ако си поставим за цел може да се тренира в ежедневието.Това е шепотът на духа ни. Забележете - шепотът, не вик, не крясък, не драматично разтърсване. Това е фино нещо, което трябва да се научим да долавяме. Където човек с пет сетива ще се хакне направо в ямата, ние с помоща на интуициата ще заобиколим, ще прескочим, ще свърнем, дори може и да хвръкнем. Тук ние намираме пътя интуитивно - съзнателно. Това шесто чувство ни дава възможност за избор.

Предполагам на всеки му се е случвало да помисли за някой и той да му се обади по телефона в следващата минута, или да го видите на улицата - пак след като сте го помислили. Именно в това състояние, се случват различни способности, които са почти неизвестни на науката. Това точно свръхчувство е свързано с развитието на интуицита, и колкото тя е по-развита, ще можем да усещаме неща от бъдещето - да виждаме какво става зад ъгъла, и това ще ни помага да избираме най-оптималния, най -добрия път за нас, което от своя страна ще донесе успехи и развитие в живота ни. Има различни техники за трениране на интуицията, но най-важното условие е в нас и се нарича позитивно мислене. Без него не става, каквото и да правим. Само съзнателното позитивно мислене е плодотворната почва за развитие на шестото чувство в нас. Така че следващия път, когато се ядосаме силно, не прощаваме, подхранваме егото си, не сме благородни, нервничим, не зачитаме никой и нищо, забравяме какво е това усмивка, явно не искаме да чуем какво духът ни иска да ни прошепне. Твърдо сме решили да си чукаме главите в стените до последен дъх. До последната капчица сила, а решението е толкова лесно, само трябва да го осъзнаем и да си кажем " Писна ми да съм аутсайдер, да не ми върви, да съм смачкан, искам пък да видя, какво ще стане по този начин! Аз съм свободен човек и ще постъпвам като такъв!"Zvetanka Shahanska

петък, 5 февруари 2010 г.

СТРУВА ЛИ СИ


СТРУВА ЛИ СИ
Много дискусии са водени за щастието и успеха. Свързани ли са и дали, ако си успял, си непременно щастлив Би могло да се започне от това кое за нас е щастието въобще. Защото за различните хора, това е различно. Едни казват - да имам къща, кола, професионална кариера, много пари. Други - припознават щастието в личностно израстване, преодоляване на някакво неприятно състояние, като страх, гняв, зависимост, загуба. Постигането на успех като кариера, пари, вещи, всъщност не носи ли и много загуби на човек. Защото познавам един приятел, който стана изпълнителен директор - престиж, пари, коли,подчинени, но и много отговорности, липса на лично време, нерви. Той загуби съня си. Отслабна с десет килограма за нула време от притеснения. Едва не загуби семейството си, поради липса на време и разни гадни интрижки сътворени от подчинените му. След време сам напусна, защото просто не си заслужаваше цената.

Според мен всеки трябва сам да си отговори на тези въпроси, защото може би ще се чувства добре и с работата, която има в момента, макар с не такава престижна позиция, но това да му дава време - да може да погледне и себе си, и семейството си. Да обърне внимание на вътрешното си състояние, на другите си интереси, което да му донесе чувство на удовлетворение, на мир със себе си и хармония. Дори може да откаже по висока длъжност, защото ще загуби това на което държи най-много, ще го направи нещастен, защото няма да има свободата на която се радва.

И това прави ли го аутсайдер в очите на другите , ако той за себе си е успял човек т. е има всичко на което държи в живота, запазил е душевното си равновесие и способността да се радва. Трябва ли да задраска това, за да не изглежда неуспял в очите на другите. Всеки сам решава дали ще живее собствения си живот или този по сценарий и критерии на другите. В края на краищата той сам определя - кое е успех и щастие за него. Не трябва да се робува на готови клишета. Не и ако това те прави нещастен. И тук идва една мисъл на Томас Улф -" Когато престанат да те интересуват пари, ласкателство и известност, значи си изкачил върха на успеха". Нека се замислим, самите ние къде сме и накъде сме се запътили и най-важното струва ли си.Zvetanka Shahanska

сряда, 3 февруари 2010 г.

ВКУСЪТ НА ЖИВОТА


ВКУСЪТ НА ЖИВОТА
Понякога сигурно и на вас ви се е случвало да си загубите някъде , по пътя, вкусът на живота. Става едно равно, безцветно, сиво и протяжно. Губим интерес към доскоро обичани неща, не ни се и ходи никъде. И така както сме се омотали в този монотонен ритъм, и...изкача нещо случайно , започваме да чувстваме подем, да излизаме полека от приспивното си" безвкусно " състояние. И какво предизвиква това наше прераждане? Няма формула, за съжаление, няма и определение. То може да бъде всичко ...и нищо.

Понякога ароматът на току - що сварено кафе, цветът на предмет около нас, прелитащо малко врабче навън, полъхът на пролетен ветрец, стръкче бял люляк, искриците в погледа на някой, прочетен забравен стих, откъс от хубава песен/ това ми е любимото:)/ - са нещата, които могат да изиграят ролята на катализатор. Или пък проведен телефонен разговор с човек, който ви е подействал много освежаващо. А какво ще кажете за добра новина, която ви е уцелила точно на време. Тук зависи и какво ще оцените като добра. Защото може, от много високи критерии, и да не я забележите.

И пак опираме до отношението ни към нещата и до това да забелязваме дори и дребните прояви на благосклонност към нас, било от другите, било от съдбата. И да не си казваме -"Е, това сега не е нещо съществено, защо да му обръщам внимание, аз ще чакам голямото събитие и тогава ще се радвам". Да, но "тогава" може и да няма. И заради него да изпуснем този шанс, да се порадваме на живота, ей така, заради емоцията, която събужда в нас и ни кара да се чувстваме живи, цветни, любопитни, а защо не и красиви. Вдъхновени и готови да опитваме нови неща. Не знам вие виждали ли сте човек в такова състояние - да изглежда зле, да отблъсква, да е безинтересен?. Не? И аз не съм. Да не отминаваме лекомислено и най - малките поводи за поддържане на радостта.В това е чарът на цялата тази история - наречен живот:)
/автор на текста Zvetanka Shahanska/

понеделник, 1 февруари 2010 г.

15 ПРИЧИНИ ДА СЕ УСМИХНЕШ


15 ПРИЧИНИ ДА СЕ УСМИХНЕШ
Това клипче , което по-долу ще шерна ми попадна случайно, но след като го изгледах се почувствах много мотивирана и вдъхновена. Така се почувстваха и приятелите ми от ФБ и реших да си го сложа в блога - за неговите читатели:) Като обещавам, че ще помисля малко и ще се сетя за поне още 15 причини за усмивки, и ще ги напиша в следващия си пост. Дори още сега се сещам за една - Усмивката е най - безценният твой аксесоар, никога не го забравяй! А може и вие да се включите и да дадете предложения:))
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...