/ автор на текста Zvetanka Shahanska/
ЖИВЕЙ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ
Всички следваме различни пътища в живота си. За едни пътят е по-неравен, за други не. Но няма човек, който да не се среща с някакви неприятности по него. Трябва да приемем този факт най-накрая. Вместо през цялото време да определяме преживяванията си като добри или лоши, решаваме да ги приемем такива каквито са - като естествена част от нашето развитие.
Всеки живот е уникален
Няма два еднакви живота. Всеки един е уникален. Нека да не се сравняваме непрекъснато и да страдаме от това. Правим всичко възможно да придобием повече самоувереност и вяра в собствените си сили и цели, и ги следваме без колебание. Независимо от трудностите, които можем да разглеждаме като уроци. Проблемите като възможности, провалите като резултати. Не е толкова трудно, пренастройка на гледната точка. По този начин ще продължаваме напред и няма да се отчайваме при най-малката неприятност, само защото при еди кой си не е така. Еди кой си, е друг човек, с друг път и ние не можем да знаем всичко, през което той минава. А и, не е и нужно. Да гледаме своя живот и да не се влияем непрекъснато.
Да не следваме сляпо чужди модели
Нека разберем , че не може да искаме, ако нещо някъде е станало, подействало, то и при нас задължително да е така. При всеки е различно. Всичко е необходимо да пречупваме през своята призма, да се вслушваме във вътрешния си глас и чувства. Да мислим, да прилагаме, ако не става - друго и така докато налучкаме начина , който действа на нас и е присъщ на вътрешната ни същност . Сляпо не може да се каже дали нещо ни пасва. Много хора искат да ни наложат своите представи и да ни ги вменят . Защото техните виждания са такива, да, но нашите са други. Това не е егоизъм. Това е израз на обич и уважение към себе си . Другото е - живеем чужди животи и си мислим, че са наши. После защо сме били нервни, нещастни и се чувстваме не на мястото си. Когато поемем отговорността за собствения си живот, тогава , колкото и да ни е неудобно, понякога ще трябва да казваме -не, не може, не става, на другите хора. А и ще започнем да се оплакваме по-малко от тях. Защото всичко е в нашите ръце. Ние сме отговорни за собствения си живот. И никой за нищо не ни е виновен / автор на текста Zvetanka Shahanska/
Публикации
Да..Всщност,то е много просто.
ОтговорИзтриванеКато си представим обществото ,или човечеството като едно тяло. Тялото се състои от органи, те от клетки.Всеки следва и работи по своето предназначение и по този начин тялото е добре.
НО понякога някои клетки "забравят" своето предназначение и започват да работят само за себе си -срещу тялото- т.е раковите клетки...
Тогава...или тялото умира, или раковите клетки се изрязват :))
Кръстю, много образно. Когато всеки намери своето предназначение, тогава целия организъм /общество/ще работи добре:)
ОтговорИзтриванеНикой, на никого, не може да вменява нещо, ако той самия не иска да му бъде вменено. Това, че не може да поема лична отговорност за постъпките си, не го оневинява. Живеел чуждия живот, вкарвал се в някакви сценарии (които са принципни и авторът им е нямал предвид точно него). Писна ми от комплексари, на които все някой друг им е виновен. Ами нали за това са тези професионалисти, за да ви кажат болезнената истина (това, заради което сте отишли при тях), а после ги мразите. Абе, дълга тема. Цвети, поздрави за поста, но ми кипна кръвта, че много народ страда от този синдром.
ОтговорИзтриванеЛана, съгласна съм с теб. Как няма да ти кипне. То оплаквачи на всяка крачка. Не смея някой да заговоря и се почва...Толкова си права, че никой насила не може да те вкара в сценарии, без твоето съгласие, но им е по-удобно на някои, друг да взема решения вместо тях...За да има после виновни и сочене с пръст...Трудно се решават на тази стъпка, да отстояват себе си, защото после отговорността си е тяхна, а никой не иска да носи отговорности май:)Защото когато вземеш решение - да си ти, се изправяш пред целия свят и се отстояваш, а това не е само цветя и рози!Лана, благодаря ти, твоят коментар ми напълни душата:)!
ОтговорИзтриванеНали?!:) И Lana - е права.
ОтговорИзтриванеСвобода без отговорност е вредно нещо.
И ненапразно е казано "Познай себе си":)
Кръстю, свобода без оговорности е свободия. Но не мога да разбера защо отговорността плаши толкова. Когато поемаш отговорност за нещо/влючително себе си/, ти се изграждаш като много по-силен човек. Устойчив на всевъзможни събития, дори и емоции. Ставаш по-стабилен, по-уравновесен, по-разбиращ. Но всеки сам си решава в края на краищата. Всичко е в собствените ни ръце.
ОтговорИзтриване