ЕХОТО/притча/

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/
ЕХОТО/притча/
Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: -Оооооххх!
За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!“
Любопитно, момчето попитало:
-Кой си ти?
И получило отговор „Кой си ти?“
После изкрещяло на планината:
-Възхищавам ти се!
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!“
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: -Страхливец!
И отговорът бил: „Страхливец!“

Тогава момчето се обърнало към баща си:
-Тате, какво става?
Бащата се усмихнал и казал:
-Синко, чуй. После извикал:
-Ти си шампион! И гласът отговорил: „Ти си шампион!“
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.

Бащата му обяснил:
-Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания.
Това се отнася за всичко.

Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия!/“Скритият дар” на Джериес Авад/
/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

НЕОЧАКВАНО

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
НЕОЧАКВАНО
видях това цвете пред цветарски магазин. В тази жега то беше необичайно свежо, направо сияеше. Много силен цвят на фона на зелените листа. Останалите видове бяха оклюмали и направо ми стана жал за тях.

Някой ако знае как се казва това цвете нека пише в коментарите, ще е интересно да разберем.

А този любопитко си стоеше спокойно и ме наблюдаваше смело. Явно беше от непукистите, защото по принцип врабчетата са много плашливи и трудно стоят на едно място. Все подскачат насам - натам и трудно се снимат.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
Инфо
Цветето се казва Дипладения (позната и като Мандевила) произхожда от тропическите гори на Централна и Южна Америка. Там се отглежда и на открито. По тези ширини я наричат "Бразилски жасмин". В нашата климатична зона растението се отглежда като многогодишен саксиен вид, който през лятото се изнася на открито, но със застудяването се прибира в помещение. От рода Дипладения (Dipladenia, Mandevilla) са известни над 120 вида едногодишни или многогодишни лиани. Като декоратвни се отглеждат предимно многогодишни хибридни форми.

TAЙНИТЕ ОТ ЖИВОТА НА ПЕПЕРУДИТЕ

/автор на снимките Zvetanka Shahanska/
ТАЙНИТЕ ОТ ЖИВОТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
/извадки от това, което са им разказвали когато са били малки/

-Страхът и любовта изглеждат по един и същ начин, когато ги почувстваш за първи път.
-Страхът е като да избягаш от огън, Любовта е сякаш искаш да влезеш в него.
-Любовта ще те накара да правиш неща, които само глупак би направил, но само ако е истинска.
-Истинската любов може да изглежда, че боли, но никога няма да те увреди.
-Може да опъне чувствата ти, но никога няма да те остави безчувствен.
-Истинската любов ще те повика на места, за които не си знаел, че съществуват.
-Истинската любов е поток, който винаги тече, дори в най-сухи времена.
-Пази се от паяци, истинската но най-здрава мрежа се плете от любов.
-Съдбата ти е не само да обичаш, но и да напомняш на другите, че са обичани.

-Няма нищо по-лесно за хващане от някой, който бяга без да мисли.
-Децата ни летят над същият бряг, над който летят пчелите, но виждат една различна река.
-Можеш да измерваш времето или броейки умиращите цветя или отварящите се нови пъпки.
-Някой виждат смърт във всеки живот, други виждат живот във всяка смърт.
-Най-дългото пътуване ще започне първия път, когато тръгнеш да кажеш „Извинявай!”

-Ако не помниш кой си, няма да знаеш от какво имаш нужда.
-Колкото повече чакаш, толкова по-малко сладък ще бъде нектарът.
-Нещата винаги изглеждат по-вкусни на ума, от колкото на езика.
-Не размахвай безпомощно крила когато си в беда.
-Природно правило е, че всички неща трябва първо да забавят движението си, преди да наберат скорост.
-Времената прекарани в тишина са тези, които се помнят най-дълго.
-В най-сладките си времена ще вярваш, че контролираш цветята, но истината е че те със своя парфюм и нектар те принуждават да откликнеш на призива им.

-Всъщност, не слънцето изгрява, а земята се завърта към него.
-Самите ние не сме нищо повече от малки неща, които се въртят в мястото предназначено за тях.
-Завистта е крадец, който краде от теб неща, които не са предназначени за теб.
-Не можеш да хванеш вятъра криейки се под листата.
-Не можеш да върнеш обратно нещо, което вече си направил, но винаги можеш да се научиш да го правиш по-добре.

-Ако гледаш прекалено отблизо, можеш да намериш дефект във всяко цвете, но тогава със сигурност ще останеш сляп за красотата на градината.
-Винаги ще очакваш от децата си повече, отколкото си постигнал ти, затова трябва да им прощаваш повече.
-Никога не можеш да простиш напълно на другите, ако не си простил на себе си./Dr. Joe Mancusi/
/автор на снимките Zvetanka Shahanska/

ГОРЕЩ ДЕН

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ГОРЕЩ ДЕН
беше. Особено следобед - дори към 19 часа, когато отидох за хляб. Отвън печеше все още и духаше вятър, но горещ вятър. Имах чувство, че вървя през пустинята, ей там е керванът с камилите, и отвсякъде ме обгръща задушаващата топлина на напечените пясъци.
Най-после стигнах до магазина, за малко да го объркам с мираж на някой оазис. Забравих за хляба и си взех една ледена минерална вода и голяма кутия ягодов сладолед. Като ще е жега, малко да я неутрализираме.

Светлият лъч в днешния летен, юлски, съботен/колко много прилагателни:)/ ден беше това карамфилче, което се изкуших да купя сутринта като продавачката ми каза, че е див карамфил, но аз си мисля, че е така наречения летен карамфил /Diantus chinesis/.
Веднага го пресадих и сега ще видим какво ще се получи, дали ще оживее в жегите или ще се предаде без бой. Все пак ухаеше много приятно, казаха ми, че обича слънце и много цъфти.

Днес по незнайни причини нещо ми напомни за идващата есен. Може би тези ситни цветчета, които падат от дърветата и се ръсят по дрехите и косата. Целите тротоари са покрити с тях.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ВДЪХНОВЕНИЕ /27/

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/
ВДЪХНОВЕНИЕ /27/

Да се смеете често и по много,
да печелите уважението на
интелигентните хора
и обичта на децата.

Да направите от света
едно по-добро място.

Да знаете, че поне един живот
е дишал по-леко,
защото вие сте живели.

Това е да сте успели ./Емерсън/
/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

ИЗГРЕВЪТ ТАЗИ СУТРИН

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ИЗГРЕВЪТ ТАЗИ СУТРИН
беше вълшебен, слънцето се показа огнено червено, но закъснях няколко минути със снимането и то се промени в жълто, за съжаление. Все пак успях да снимам малко преди да слезем от планината. Всъщност това показва голяма жега, щом като и в Родопите не беше толкова хладно, а много топло, нямаше едно облаче и липсваше ветрец, което досега не ми се беше случвало.

След като изгря, слънцето се покатери на дървото, ехаа, прелитаха и много лястовици.

Доскуча му на клоните и кацна на жиците, всичко това става много бързо във времето, минути, секунди.

След това се претърколи по тях и какво стана после, не зная, защото потеглихме към града. Предполагам, че си стои на небето и грее с пълна сила, погледнете нагоре, там ли е :)))
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ИНТЕРЕСНО НЕБЕ И ПЕТЪК 13-ти

/aвтор на снимки и текст Zvetanka Shahanska/
ИНТЕРЕСНО НЕБЕ И ПЕТЪК 13-ти
Отдавна не е имало толкова красиво небе, още снощи забелязах червени облаци, което значи само едно - жега до дупка. Снимките са от сутринта , около 6 часа.

Интересно за петък 13-ти
-В комбинация с продължаващите горещини, петък е и е 13-ти, което става за трети път тази година. Всички месеци, чийто първи ден се пада в неделя, имат петък 13-и. Фаталният ден се среща най-малко веднъж годишно и най-много - три пъти.
-Страхът от този ден се нарича "параскевидекатриафобия" - от трите гръцки думи параскеви - петък, декатрис - тринайсет, и фобия - страх.
-13 октомври 1307 година - по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V биват арестувани Жак дьо Моле, Великият Магистър на Ордена на тамплиерите, и хиляди рицари от ордена. Подложени на ужасни изтезания, те направили самопризнания по обвиненията в ерес, содомия и всякакви други престъпления.
Стотици били изгорени на клада, други били екзекутирани по-късно. От този ден нататък петък 13-и е смятан за лош и нещастен ден от последователите на тамплиерите.

Луната все още си стоеше на небето.
/автор на снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ГНЕЗДО НА ЛЯСТОВИЧКИ

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ГНЕЗДО НА ЛЯСТОВИЧКИ
Най-хубавите неща идват, когато най-малко ги очакваш. Не помня вече откога искам да снимам такова гнездо с малки лястовички. И не, и не, и не. И ето сега, днес, съвсем случайно както си вървях/на сянка под навеса на един блок/, ниско покрай главата ми прелетя няколко пъти, много бързо, лястовица. Вдигнах глава и какво да видя, просто не повярвах на очите си. Това гнездо и вътре се подали две бебета лястовички, чакат мама да дойде да ги нахрани.

Сладури, сладури и пак сладури. С най-голямо удоволствие ги снимах и сега ви ги представям. Най ме впечатли контрастът. Наоколо хора, много , бързат, коли минават по улицата, животът в града кипи, и тези лястовички си стоят в гнездото, спокойни, необезпокоявани, насред целия този хаос.

Ружата, която видях малко преди това.

А тази снимка е на терасата на една съседка, която виждате как се е постарала да направи сянка на цветята си, за да ги предпази от много силното слънце - който иска намира начин.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

МАЛКО, МЪНИЧКО

/автор на текст и снимка Zvetanka Shahanska/
МАЛКО, МЪНИЧКО
Вселената те заобикаля и залива с невероятна красота.
Позволи си да бъдеш позитивен, радостен и благодарно изумен
от безкрайните чудеса и възможности. /Ралф Марстън/

Снимката е от вчера - малко, мъничко, ню ню, микроскопично късче от дивата природа, която имаме, но не ценим изобщо. Зеленина, прохлада, въздух, който се диша въпреки жегата, пеещи птички, лястовички летящи неуморно. Дъхът на тревите, боровете, билките, сутрешната роса по босите крака, синевата на хълмовете, да посрещнеш зората, да закусиш с шепа малини и диви ягоди. Е, как да не се заредиш с позитивизъм. А всичко това е до нас, на една ръка разстояние. Вижте го, отворете си очите, душата и сърцето и ще останете изумени от цялата тази първична красота. Сигурна съм. Просто знам.
/автор на текст и снимка Zvetanka Shahanska/

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

ЦВЕТОВЕТЕ НА НАРА

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ЦВЕТОВЕТЕ НА НАРА
бяха нещото, което ми направи впечатление в Гърция. Не бях виждала дървото на нара, нито цветовете му, само бях опитвала плода. Дървото всъщност е храстовидно, но все пак дърво. Цветовете са много красиви, на пипане са като коприна/само дето не ги опитах на вкус какви са:)/

Интересни ми бяха тези жълти топчета в средата - толкова много, всъщност те ще станат по-късно зрънцата на нара, с неговия специфичен вкус и аромат.

Дървото на нара заедно с огромните палми, маслините, портокалите и олеандрите, бугенвилиите, жасмините ще останат завинаги запечатани в съзнанието ми. Видя ли ги, ще ми замирише на море, ще усетя големия припек и ще чуя морето. Прекрасно! Аз това и искам.

Може би някога, не зная кога, ще имам възможност да живея там, до морето, да ходя по горещия пясък всеки ден и да си говоря с рибарите...Може би.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

БЕШЕ ХВЪРЧАЩ ДЕН

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
БЕШЕ ХВЪРЧАЩ ДЕН
както и да го погледнеш.

Започна с това гълъбче, което се разхождаше по терасата в 7 часа сутринта, когато излязох да поливам цветята и хоп - то насреща. Само успях да кажа тихо " Хей, здравей, стой така за да взема фотоапарата...", влязох вътре, но си мислих, че ще хвръкне докато се върна.

Да , ама не, стоеше си т.е ходеше си по парапета с един много замислен и вглъбен вид, че даже дойде и още един представител. И двете гълъбчета не се притесняваха изобщо, но мина кола и те от шума отлетяха.

Отлетяха, но в мен остана толкова хубаво чувство, едно такова летящо, вдъхновено. И това определи целия ми ден като хвърчащ. Което и да започвах, мигновено се получаваше. Ама чакай, какво става тук, в каква реалност попаднах или по-точно в кой паралелен свят се озовах. Хареса ми. Не е за пръв път. Просто от сутринта се настроих така, мислих така, и реалността откликваше. Много е вдъхновяващо. Силата на мисълта, енергията/защото мисълта е енергия/ беше хубава, бяла, силна и позитивна, тя отключваше пред мен всички врати, които ми се изпречваха днес. Беше с много висока вибрация, която направо ме носеше на ръце. А може би трябваше да озаглавя публикацията Силата на позитивното мислене.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

Без цветя ми се струва незавършено!