ЗЕЛЕНИ СМОКИНИ♥

ЗЕЛЕНИ СМОКИНИ

Мернах ги - смокините, зелените. Чакат само слънце за да узреят. Видя ли ги, се сещам за детството -горещо, море, Ахтопол, и много смокини по брега. Растат си необезпокоявани, саморасли, като храсти и ние берем зелени смокини. За да може , майка ми, като се приберем да направи сладко. То и тук си имаме смокини на всяка крачка. Дори една е на нашата улица, на тротоара, срещу нас. И като узреят се почва - който мине, се спира и си хапва смокинка. Тя пък е много плодовита. Има за всички:)Това не е всичко-има и една слива-джанка - ето при нея настъпват най-големите битки, явно на хората много им харесват тези киселаци. Тук вече има катерене по ограда - малки-големи, няма значение...

Но да се върнем на зелените смокини. Не е възможно да е възможно, да не дам рецепта за сладко от зелени смокини. Просто е престъпление:)Признавам си -не съм го правила това сладко, но намерих рецепта и , който има желание-моля, да черпи след това. Но искам да го сложи в малка стъклена чинийка, с лъжичка и да е придружено с чаша вода. Е, ако може и на кенарена покривчица с дантелки - ауу, мечта. Спомени...
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

Рецепта за сладко от зелени смокини

смокини – зелени 2 кг.
захар – 1 кг.
лимонтузу – 5 гр.

Подрязват се дръжките и се дупчат на две места с нож или малка вилица. Сваряват се три пъти във вода, по за 5 минути. Като в първата вода се слага супена лъжица син камък, меден сулфат за пръскане на лозята. Той запазва зеления цвят на смокините. След всяко варене се охлаждат със студена вода и се изстискват внимателно до пълно сплескване, но пък да не се разкъсат.

Сварява се силен захарен сироп – от 1 кг. захар и 1/2 л вода в разлат съд на силен огън. Поставят се на дози смокините.
Смокините бавно поемат сиропа и се раздуват до нормалния си размер. Когато това стане нагряването се прекратява и се слага лимонтузуто.
Сладкото веднага се насипва в буркани - първо смокините, после се долива сироп. Гъстотата на сиропа все пак проверете на суха порцеланова чинийка, че после в буркана малко се "отпуска".
Поставяте капак - не е необходима стерилизация - захарността е над 60% и е практически вечно.
Рецептата я взех от интернет /gotvach.bg/.