ЖЪЛТО ЛАЛЕ

/снимки Zvetanka Shahanska/
ЖЪЛТО ЛАЛЕ

Вчера ми го подариха това лаленце, което не е само жълто, но има и червени жилки. Докарва го на шаренко, но ...ще го минем за жълто:)Жълтите цветя ми са едни от любимите-жълти рози, лалета, скоро ми казаха/ една съседка, омъжена за италианец/, че в Италия имало жълт люляк. Ха! Интересно, не мога да си го представя! Но тя ми каза , че ще донесе - там се срещал много често. Мислих си, че в областта на цветята няма какво да ме изненада повече, но...ето никога не казвай никога. Както няма и жълти петунии, но кой знае, холандците ще гi сътворят -колко му е, а може и вече да е на линия:)

Позитивизмът

Скоро ще пиша пост за жълтия цвят. Може би защото създава много настроение, всичко грейва наоколо, и цветята също. Имам чувство, че всичките слънчеви лъчи са събрани в тях и ме облъчват с позитивизъм. Е, да, как да не го спомена - позитивизма де, ако не сте разбрали случайно, щото нали постовете ми са едни мрачни в тъмночерен цвят-хе-хе:)Трудно е да се сети човек накъде ме влече неудържимо, неустоимо, непредвидимо. Обсебване пълно. Вече така съм го разнищила това позтивно мислене, няма не, няма недей. Някои са обсебени от хора, страсти, пиене, пушене, деца, работа, мрачни мисли. А, аз от оптимизъм-хе-хе. Ако си мислите , че е лесно, се лъжете. Най-малкото поради факта, че ме гледат странно, с това добро настроение нон стоп, сред тази тресавищна действителност. Но това е моят начи. Посоката е една и друга няма:))) И емотиконите не съм си качила още, макар, че разбрах как става/ Лана, благодаря ти ♥/, колебая се нещо...

Писането

И ето какво се получи - тръгнах от едно жълто лале и къде го засуках, завъртях и зафучих. Но понеже ми се пише и то всичко само си става. Понякога мисля, че когато седна да пиша, превключвам на някакъв автоматичен режим и не мога да спра. Както и да е , явно съм попаднала в творчески поток. Много странно, пиша от около две години, но от декември по сериозно в блога, никога дотогава не съм. Само четях. Но четене зверско. Всичко - книги, списания, вестници, интернет. По няколко книги наведнъж. Егати, мозъкът - как го побра това нещо. Явно всичко се натрупа и сега се дръжте, излиза и не спира...Такива ми ти работи, приятели виртуални и не. Оказа се, че може да се пристрастиш и към творчество. От всякакъв вид. То и със снимането така се получи. Започнах изведнъж, от няколко месеца. Имах си фотоапарат, но така си седеше. Скучаеше. А сега е винаги с мен. И снимки, снимки - аууу. Може би така се получава, когато правиш нещо, което много ти харесва. Обичаш го и се влюбваш силно. И няма граници. Няма спирачки. Няма условности. Има само любов.Zvetanka Shahanska