View this site in your language!

понеделник, 24 май 2010 г.

ЗА КНИГИТЕ






/ снимки Zvetanka Shahanska/
ЗА КНИГИТЕ

2405 е. И затова ми се пише за книгите. Какво са ми дали те. Целият ми съзнателен живот е преминал сред много книги. Откакто се помня, като дете, около мен имаше купища книги и вестници. Тогава нямаше компютри и понеже баща ми /журналист/ не знаеше кое кога ще му трябва – всичко се пазеше, завързваше на малки бали и, където има място в апартамента, се складира /говоря за вестниците/, а книгите...Те бяха безчет, всички секции и места, където може да стоят книги – претъпкани. По пода се правеха стройни купчинки от книги. Няма къде да стъпиш. И мислите ли, че в такава атмосфера , няма да чета. Четях та пушек се вдигаше. Винаги с книга в ръка...

Това си продължи през целия ми живот до сега. Но аз не чета по една книга, а по няколко в зависимост какво точно в момента ми се иска. Спирам до някъде, започвам друга, трета, четвърта, после се връщам на предишната и така. За по-интересно. След такова четене, естествено в един момент прописах. Стана спонтанно, започнах на шега и не можах да се спра. Писането ми е също като четенето. Започвам да пиша за нещо, но ми хрумва друго, трето и накрая излиза четвърто. Никога не зная за какво точно ще пиша, няма подготовка – започвам и си налагам да спра в даден момент. Явно имам много складиран материал в главата и той иска да излезе. Затова и започнах този блог, да има място, където да пиша. Харесва ми, не знаех, че е такова удоволствие да се пише...

Снимах и качвам петте книги, които в момента / времеви отрязък в който сменям книгите, не го разбирайте точно като момент/ стоят около мен и си ги чета. Норбеков- за него ще напиша по-късно във времето, защото оказа голямо влияние в живота ми, Робин Шарма, защото е много вдъхновяващ. По-новите са на Лоран Гунел”Човекът, който искаше да бъде щастлив” и Елизабет Гилбърт”Яж, моли се и обичай” и Нил Уолш/ в момента е в една приятелка/.

Често ме питат как ми идват идеи – не зная, просто става, то е като със снимането, като че ли от само себе си. Обичам да чета, обичам да пиша...Може би любовта е взаимна, защото ми попадат все интересни книги. Забравих за една, която скоро купих –„Най-известните Дао притчи” – не съм я започнала. Книгите са много важен източних за знание и информация. Макар, че при всяко пренасяне в живота ми, доста усилие полагам за да ги транспортирам. Все пак са доста, само около 2000 на брой. Това е положението, спасение дебне все от някъдеZvetanka Shahanska

2 коментара:

  1. Бравос!
    Имаш два пъти повече от мен!
    :)
    Но пък нямам никакво намерение да се местя, където и да е...

    ОтговорИзтриване
  2. El,бройката е приблизителна и последните години не ми се е налагало да ги транспортирам. А и част от тях качих на вилата, за да не се трупат тук:) Но пренасяне на книги е много голяма хамалогия:) Развиваш мускули -хе-хе страничен ефект:)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...