КОГАТО ОБЛАЦИТЕ ВИСЯТ...

КОГАТО ОБЛАЦИТЕ ВИСЯТ...

Когато облаците висят по жиците, нещата, може да се каже, са изпуснати. Слънцето пече ли, пече, небето е от синьо по-синьо...Ходиш по къс ръкав, когато би трябвало вече да си завит до ушите с шал и да тракаш със зъби от студ...Да газиш сняг и да пиеш вода от ледени висулки...Да, но не...Сега като се разхождам , все едно съм в сюрреалистичен филм и някак всичко ми се струва нереално...Нереални хора щъкат по улиците, нереални голи дървета са огряни от слънцето и нереални птици пеят накацали по тях...Сякаш всичко е стопирано в този кадър и не мърда...А може би ще сме във вечна есен или вечна пролет...Отгоре на всичко, обявиха по радиото, че днес било краят на рецесията в България. Като добавка към сюрреализма и нереалността, това е черешката...Ех, какво да кажа - топло време + край на рецесията, какво още да поискам...Освен да гледам как облаците си висят.../ текст и снимка Zvetanka Shahanska/