ДА УСЕТИШ ДЪХА НА ЖИВОТА...

ДА УСЕТИШ ДЪХА НА ЖИВОТА...

Именно дъха, не духа на живота. Oнова фино нещо, което ни кара да се радваме от сърце на случващото се около нас. Да виждаме слънцето, звездите, росата, полъха на вятъра, дъждецът, красивите сезони...

Провокира ме интервю на артиста Й. Сърчаджиев, който каза, че след като се е върнал от пътуването си до отвъдното /при инсулта, който получил/ е започнал да усеща колко е прекрасен живота, да се радва и на най-малките неща, да усеща неговия дъх...Макар и минал през някакъв много красив и светъл тунел, връщайки се към живот намерил, че той е по-прекрасен от всичко...

Разбрал, че любовта е най-важното нещо и тя не била един цвят/ ако трябва да се изрази в цвят/ , а комбинация от много цветове и е прекрасна...Това негово преживяване е променила неговата същност и е започнал да цени неща, които преди това не е забелязвал от забързан начин на живот и потъване в не толкова важни прозаични задължения. Сега се усмихва повече, радва се на природата т. е позволява си да се радва и отпуска много повече, отколкото преди...Старае се да бъде по-добър към всички.

Съветът му към водещата беше да си вземе един месец почивка, защото, когато престава /тя/ да се усмихва - се вижда колко е преуморена и изтерзана.

А ние да не чакаме някакво такова шокиращо преживяване и да се огледаме наоколо. Да се порадваме на малките чудеса, които съществуват около нас и чакат да ги забележем...не да униваме от някакви несъществени/ в глобален план/ случки, а да ги подминаваме с усмивка и да гледаме с други очи, по – отгоре на нещата, по-леко, по-радостно, по-позитивно...светът е прекрасно място за живеене, важна е нашата си гледна точка. Нека поне да е усихната.../текст и снимка Zvetanka Shahanska/