КОЛКО Е ВАЖНО ОСЪЗНАВАНЕТО
Ако трябва веднага и светкавично да отговаря - изключително важно. Всъщност, осъзнаването предхожда нашата промяна. Как ще се преборим с някой наш лош навик , ако дори не знаем , че го имаме. Трябва да го осъзнаем за да можем да се поправим и да го заменим с нещо положително и градивно. След като му обърнем внимание/ на лошия навик/, ще започнем и да намираме повече решения в живота си. Или по-точно започваме да забелязваме най-различни положителни алтернативи, които като че ли само са чакали да дойде времето им и хоп - изскачат пред нас -" хайде вземи ме, пробвай ме, няма да съжаляваш, поне опитай - не се чуди".
Приемето го като лекарство
Така че осъзнаването, в която и област да го приложим, все е от полза за нас, за нашето себеразвитие. Иска се само желание. Но не някакво вяло желание - "е, сега ще видя, може и да пробвам, но нямам време, по-късно" - това са само част от самооправданията , които ще ни залеят, ако не го искаме наистина, със съзнанието, че го правим за доброто ни , не само на нас , а и на околните. Че това е частта от нашето развитие, без която не може да се върви в правилната посока. Да го приемем като нещото предписано ни от някой мъдрец, сутрин, обед и вечер осъзанaване - поне в началото, докато не стане неотменна част от нас. Съставка, която не може да бъде откъсната от нашата същност.
Без усилие не става
Всяка промяна изисква усилие от наша страна. Осъзнаването също. Как да мислим, как да запазим спокойствие, как да се отворим към света, как да се преодолеем. Това последното е направо трепач. Много трудна задача. Да загърбиш навици трупани с години, мисли втълпени ни откого ли не, погрешно възпитание, сгрешен мироглед, натрапен от училище. Но с огромно желание, полека лека, всички тези наслоения, могат да бъдат отлюспени от нашата същност и накрая, след упорита работа, да стигнем до сърцевината, а именно до себе си. И това вече представлява терен , който ще бъде напълно завладян от щастие, радост, хармония и успех. Защото действайки осъзнато, ние вече сами управляваме собствения си живот. Ставаме господари на себе си. Ние поемаме отговорността за всяка наша стъпка и решение. Не можем да обвиняваме другита за нищо. Лесно ли е това. Не. Заслужава ли си. Да. Тогава да го направим. Да си кажем, може и да си го напишем , за да стои пред очите ни непрекъснато - " От днес аз поемам живота си в мои ръце и никой и нищо не може да ме спре в това ми решение". Zvetanka Shahanska
Публикации
Цвети, наистина е необходимо да бъдем осъзнати за всичко. А то се получава точно обратното. Съвсем малко или изобщо не си даваме ясна представа за това какво правим и какво става около нас.
ОтговорИзтриванеВ началото трябва по-често да се питаме дали сме осъзнати, докато не стане неизменна част от нас.
Чудесен пост, в днешния ми празничен ден. Докосна ме. Осъзнаването е за силните хора, а Овните са такива. Въпреки всичко и всички. Нужно е, за да можеш да кажеш "Аз съм!"
ОтговорИзтриванеsmile, толкова си права. И наистина, иска се много работа, но не мога да разбера защо не искаме да си помогнем сами. А тук се получава ефектът на доминото. Когато си помогнеш сам, помагаш и на другите също. И това му е хубавото:)
ОтговорИзтриванеLana,naistina ме зарадва фактът, че ти хареса темата. Тя си е много важна, погледната отвсякъде. Осъзнатият човек, дори и преди да е бил слаб, след това е направо непобедим, независим и най-важното/ за мен/ - свободен. И въпреки всички и всичко, както си го казала, Лана. Аз съм. Аз мога. Аз съм свободен.
ОтговорИзтриванеНаправо ме хвърли в сериозен размисъл.
ОтговорИзтриванеПризнавам,че след прочита на поста,започнах старателно преброяване на лошите си навици.А когато броенето свърши,ще направя всичко възможно да ги пратя в небитието...
Ами, добро начало, БоБи. Пожелавам ти успех:)))Става, ако го искаш много и си постоянен. Но си заслужава всичките усилия. Толкова ще ти хареса, че ще се чудиш как не си започнал по-рано. Лека вечер и поздрави:)
ОтговорИзтриване