Дишай - издишай
Живеем , за да бъдем щастливи, а не, както се мъчат някои да ни убеждават-за да страдаме. Търсенето на щастие и вътрешна свобода може да се превърне в цел на живота ни. Затoва трябва да бъдем готови, да използваме всички възможности и способи, с които разполагаме.
Знаете ли какво най - много ни пречи да изпълним това? Вътрешното безпокойство. То понякога започва да ни тормози още от сутринта, когато отворим очи и се огледаме. И вместо ведро да поздравим новия ден с усмивка, безпокойството, вече се е събудило, и ни човърка отвътре натрапчиво. Това става особено, когато си представим многото задачи, които ни чакат през деня, които са се натрупали от преди, дебнат и чакат, само да дадем признаци на живот, и да се метнат отгоре ни.
И какво правим в този случай? Най - простата техника за вътрешно успокояване са десет бавни вдишвания и издишвания със затворени очи и мисълта: " Сега съм напълно спокоен и отпуснат. Само това е важно, нищо друго не е от значение." Представяме си как със спокойните вдишвания и издишвания се отпуска цялото тяло, а след това настъпва покой в мислите и чувствата. Издишваме бавно и дълго. Съсредоточваме се върху издишването, но без принуда и очакване. Наслаждаваме се.Това можем да го правим по няколко пъти на ден. Когато се сетим - няма график. При почувствано от нас напрежение и дискомфорт, намираме кътче наоколо, което може да е всичко. Не отнема много време , може да се прави и на работното място, на стол, диван, прав или както решите и е удобно в момента. Може и на автобусната спирка или докато сме в рейс, такси, кола, трамвай. Нищо не ни пречи, защото то няма външни изяви, които да го показват на другите. Те не са в нас , да виждат как дишаме и издишаме. Все още това не е достъпно за наблюдение от околните и слава богу.
Нека да не подценяваме това просто упражнение. Колкото и странно да ни се вижда, дишането и освобождаването от напрежение е много по - важна стъпка към щастието, отколкото подозираме. И разбира се да не забравяме да се усмихваме, за да сме в добро разположение на духа през целия ден и да парираме по този прост начин, всички негативи, които по един или друг начин достигат до нас. Десет вдишвания и издишвания само, и животът ни може да добие прекрасни очертания и переспективи. Всичко зависи от самите нас. Как ще дишаме, как ще гледаме на нещата, от какъв ъгъл и каква посока - всичко това е в нашите ръце. Нека не го изпускаме, то е основно. Заслужава си. Да опитаме още сега - бавно вдишаме и издишаме десет пъти, не боли, нали? :) Zvetanka Shahanska
Публикации
Това са полезни технички за позитивност при всякакви ситуации. Има обаче един по-дълбок въпрос в тази връзка, на който аз все още не съм намерил отговор. Въпросът е следния: Къде точно се простира границата между позитивността и примиренчеството? Под примиренчество визирам толкова "развита" позитивност, че от желание да бъде постоянно позитивен, човек (понякога съвсем умишлено) не забелязва прогресиращия упадък на заобикалящата го среда. Упадък, който може да се възпре единствено с по-радикални, външно негативни действия.
ОтговорИзтриванеГорният въпрос има и интересно продължение. Добре! Нека оставяме обкръжението, което ни засяга непосредствено, да се разпада необезпокоявано. Имаме право на това. Решенията, които ни засягат непосредствено са си единствено наша работа. Да, но как стоят нещата при ситуации, в които някой друг е угнетяван не по свое желание от трети, нуждае се от помощ и ние сме в състояние да му окажем такава помощ, но с цената на загуба на позитивност (най-вече - откъм действия, а не само като лично, наше си вътрешно усещане)? Позитивно ли е да оставиш някой друг в беда, за да успееш да запазиш "позитивния" си облик и вътрешното си спокойствие?
Станислав, здравей. Не трябва така опростенческо да разглеждаме позитивното мислене. Никой не твърди, че не живее в същата разпадаща се действителност, както всички останали. Но позитивното мислене ни дава начини и методи за справяне с проблемите, което да не ни води до паниране и изпадане в шок. Равновесието и хармонията към , която се стремим, помага за развитие на интуицията ни, това води до ефективни решения с най-малко поражения. Това е възможно най-кратко казано по този въпрос. Другия ще засегна в нов , следващ коментар, защото става дълго.
ОтговорИзтриванеПо другия въпрос, когато приятел е тероризиран от трети, как би постъпил един позитивно мислещ човек. Дали ще стои безучастно и смеейки се ще наблюдава ?? Разбира се, че ще помогне, та това е жив човек, приятел. Сам знаеш сигурно, че позитивното мислене не е религия, нито е секта. Това е начин на мислене, съзнателно избран от мен в случая. Помогнал ми е много, дори в здравословен аспект. Всичко за което пиша съм го преживяла и практикувам повече от 10 години. Оказа голям, поразяващ ефект в живота ми. По тези въпроси пиша вече втора година, защото искам много и се надявам, че както на мен е помогнало, ще помогне и на други. Това е избор, но ако ти или някой друг смята, че негативизмът е неговото кредо и това го прави щастлив, уважавам това решение.
ОтговорИзтриванеВсе пак светът е красив защото е разнообразен. Желая лека вечер, изпълнена с хармония и добро настроение!
Аз съм от привържениците на позитивното мислини. Относно мнинеито но Станислав,че позитивната нагласа изключва помощта към нуждаещ се приятел, съм учудена. Тъкмо обратно човек, мислещ позитивно винаги ше бъде до приятел или близък в труден период. Позитивизмът и егоизмът не са синоними.Това,че се опитваме да виждаме хубавата страна на живота не означава,че си затваряме очите за нещастията на другите. Живеем в свят, в който хубавото и лошото, красивото и грозното вървят заедно. Въпреки ложожителната си нагласа и ние изпадаме в трудни ситуации. Ние сме човешки същества със своите слаби и силни страни, с волята да преодоляваме кризите и с добрината, заложена у всеки от нас, за да помагаме на близките си.
ОтговорИзтриванеАко човек избере да заложи на негативизма, това не означава автоматично, че ще стане особено активен борец за мир и справедливост. Стремежа към общество, в което няма насилие и негативни прояви, не е заслуга на негативистите и изобщо тяхната гледна точка не е изходна позиция за такива стремежи според мен. Напротив! Един негативист би могъл да види потвърждение на собственото си "черно" виждане за живота в една такава проява на тормоз над близък човек. Би изпитал удовлетворение от собствената си правота. А реагирайки негативно на ситуацията /което аз разбирам като отговор на насилието с насилие/ само ще изразява неговия начин на приемане на света.
ОтговорИзтриванеВсичко е избор - разпада на ценностите в обществото е един постоянен процес. Ти избираш дали да фиксираш съзнанието си над това или не. Светът е твърде рознообразен - не бихме могли да отдадем еднакво внимание на всички явления и порцеси в него - пак сами избираме към какво да се насочим.Другото са просто оправдания в стил - аз жертва на лошите, вижте ме колко съм добър, направо блестя....
Жени, разбира се, че не сме откъснати от света.Напълно съм съгласна с това, което си написала. Просто сме избрали за себе си тази призма, през която го пречупваме, защото така ни харесва. Всеки е свободен да избира какво да вижда, как да го вижда и какъв смисъл да му придаде:)Лек и усмихнат ден , Жени٩(-̮̮̃-̃)۶☼☼☼
ОтговорИзтриванеМеги, разсъжденията ти за негативизма са много реалистични и правилни. Ние избираме къде да фиксираме съзнанието си. И всичко е наш избор. Няма да се уморя да го казвам. Наш избор!!!!!! Всичко е в главата ни. Гледната точка, наклона, плоскостта, всичко е в нашите ръце. Никога жертви на обстоятелствата. Защото да се озовеш в една или друга ситуация, си е пак наш избор. Но разбирам, че на някои хора им е трудно да решават сами живота си, защото после ще винят себе си. А това е тежко. Колко по-лесно е да приемеш, ролята на жертва. Всички други виновни, ти не.
ОтговорИзтриванеМеги, много спорен и красив ден?٩(-̮̮̃-̃)۶☼☼☼
Светът навън се разпада само ако се разпада този вътре в теб. Знаете ли, че светът изглежда доста различно според състоянието, което си си изградил? Едно и също нещо за един е Ад, за друг - Рай. Раят и адът на земята едновременно. Зависи кой гледа. Наблюдаваното се променя според наблюдаващия. Това, което виждат очите ми навън и не могат да приемат, друг вижда дълбокия му смисъл и красота. Който има очи, вижда. :)Аз не мисля, че светът се разпада - мисля, че сега тъкмо се гради. Защо виждам това? Защото не съм реалист? (подозиран отговор от "реалист") Хахахах. Често се справям по-добре с реалността от реалистите ;)
ОтговорИзтриванеА що се отнася до това, че на някой му се случва нещастие и някой трябва да го спаси, бих казала, че жертвата и нападателят са едно и също нещо. Ти привличаш определен тип "нападател" или обстоятелство, защото го носиш вътре в себе си, защото ти си такъв или носиш това, с което се храни "нападателя". Можеш да помогнеш на жертвата, ако я накараш да осъзнае кое в нея е провокирало нападението. Ако набиеш нападателя, жертвата ще си докара друг. Успех!
:):):)
elle, готин анализ. Напълно изчерпателно обяснение с всичките механизми. Поздравления за което٩(-̮̮̃-̃)۶" Ти привличаш определен тип "нападател" или обстоятелство, защото го носиш вътре в себе си, защото ти си такъв или носиш това, с което се храни "нападателя"."
ОтговорИзтриванеСпорна вечер и благодаря٩(-̮̮̃-̃)۶☼☼☼
Подкрепям с две ръце коментара на elle, просто нямам каво да добавя, поздравления :))))
ОтговорИзтриване