ЩАСТИЕТО Е ЖИЗНЕНА НАГЛАСА
Не можем да бъдем щастливи без да сме си изяснили какво означава за нас щастието. И след като сме направили тази крачка, не бива да преставаме да мислим за него, а методично и целенасочено да вграждаме тази представа, в своята нагласа към живота. Щастието като навикАко започнем още от днес - всяка сутрин, след събуждане с мисълта: „ Аз съм щастлив”, то тази представа ще се запечатва, от ден на ден, все по-дълбоко в подсъзнанието ни. Тя ще стане неразделна част от отношението ни към живота. Ще се превърне в навик/ с ръка на сърце мога да кажа, че това е най-прекрасният навик, който можем да си позволим/. Навик, като приготвянето на кафе сутрин, например.
Мислейки всеки ден за щастието, ще започнем да го възприемаме като даденост – подсъзнателна даденост, която достатъчно дълго сме тренирали съзнателно, така че да не ни се налага повече да мислим за нея. Това изглежда много просто и лесно, но повечето хора не си дават много ”зор” и не го правят. Защото битува мнението, че всичко свързано с радостта и щастието си идва ето така, от само себе си, и откъде пък накъде ще му обръщаме и внимание, ние имаме толкова сериозни неща за мислене, за правене, хайде сега и тези лиготи, фантасмагории и несериозности. Тези така мислещи хора си казват сутрин, събуждайки се: „ Олеле, какъв ужасен ден ме чака, с всичките проблеми”, „ Нямам и грам желание да стана от леглото днес”. Защото проблемът, който ги е занимавал предишния ден им бръмчи неумолимо в главата. Допускат проблемите, натрапени им от другите, да определят мисленето им. Вместо сами да решат с каква нагласа искат да прекарат деня.
Щастието като жизнена нагласаЩастието е жизнена нагласа, а не случайност или съдба.Ако всеки ден достатъчно дълго тренираме тази нагласа, няма нужда от постоянно търсене на нови импулси за щастие като:
- нова кола
- ще бъда щастлив, когато изляза в отпуска
- след една година, ще имам пари и тогава ще съм щастлив
- или всякакви такива неща и предпоставки, определяни от други хора или от случайността. Но какво става, когато седнем в новата си кола, или вече сме в отпуска – веднага ще потърсим нови импулси за щастие. Винаги устремени и преследващи , многообещаващи неща, но всъщност преходни. Вместо да превърнем щастието в естествена даденост, в нещо познато и близко, което няма нужда да търсим непрекъснато. В наша същност, мироглед , жизнена нагласа. То ни дава правото да се чувстваме свободни, независими.
Всичко е въпрос на собствен изборЕ, на някои няма да им хареса, да ни виждат в такава кондиция, непробиваеми за нискочестотните енергии на техните проблеми, може и да ни се разсърдят за това. Но всичко е въпрос на собствен избор и ние не трябва да се чувстваме виновни, че сме избрали да бъдем щастливи. И сме способни да изтърпим разни издевателства от този род. Защото, когато изберем щастието за жизнена нагласа, нещата започват да се случват бързо и правилно, без особени усилия. Пред нас се отварят неподозирани пътища и пътеки. Не че няма препятствия, но те вече не изглеждат толкова големи и ужасни. Защото сме си направили труда и сме се научили да сменяме гледната си точка . Избрали сме щастието за наша същност./текст Zvetanka Shahanska/
Няма коментари:
Публикуване на коментар