ПЪРВИ СНИМКИ СЪС СНЯГ

ПЪРВИ СНИМКИ СЪС СНЯГ

Ами, очакваше се,уикенда – да има сняг в Родопите. Завали ли сняг в София, зная, че в планината ще има. Не беше много като количество, но пътят се хлъзгаше от замръзнали участъци, имаше и закъсали коли....Но пък слънцето беше на шест, без нито едно облаче и снегът се топеше бързо. Все пак остана екзотиката – да газя сняг с маратонки. Да пипна първия сняг и да се зарадвам, че прогнозата за месец ноември е – топъл и слънчев...Пей сърце, душа, ум и всичко, което може да пее, свири и смее. Ура, истинската зима ще е по-нататък, по-надалече, по към Коледа, което е по-поносимо, и ми харесва повече...Засега оставам в топлата есен и да можех да прескачам времево, ех, да можех, направо в пролетта, после лятото - мечти, мечти.../ текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ЕДИН НЕБЕСНОСИН ДЕН...

ЕДИН НЕБЕСНОСИН ДЕН...

След вчерашния мрак, днес денят ми се видя песен. Прекрасен, слънчев, весел, син...Имах "неблагоразумието" да се отцепя през парка. А знаех си, знаех, че ще снимам до безкрайност...Виках си - само няколко снимки за настроение, но то няма спирачки, можех да замръкна в захлас...И хора, хора, хора, навсякъде по алеи, пейки, улици. Не искаме студ - още е рано, това е всеобщото мнение. Искаме си слънцето, небето, разходките...искаме.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

КАКВО Е ЩАСТИЕТО/притча/

КАКВО Е ЩАСТИЕТО/притча/

Веднъж старият мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Старият котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.
-Защо си гониш опашката? – попитал старият котарак.
- Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Старият котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котенцето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…/"Притчи от вековете"В. Лавски/

СТУДЕНИЧКО...

СТУДЕНИЧКО...

Днес си е доста хард време. Замръзнаха ми ушите, носът и пръстите на ръцете...Излязох - вали, духа и е мраз, е няма сняг, но доста мокро. Малко обезсърчително. Унило. Днес по ТВ, бяха поканили една французойка и я питаха с три думи как би описала България. Природа, тъжно, хубава. Това бяха определенията. Тъжна...Много и се виждаме сериозни, май...каза също, че най-трудната българска дума за нея била - хладилник, а най-сложната манджа - пълнени чушки.../снимка и текст Zvetanka Shahanska/

ИМПРЕСИЯ

ИМПРЕСИЯ

Откога търсих такива листа и ето днес минах покрай тази къща и очите ми останаха там. Ако сте забелязали има всякакви листа, но най-малко са червените...И търсих точно такива. А който търси – намира...След като, днес, вятърът събори на земята де що видя листа, тези си стояха като лиани и се полюшваха /което доста ми пречеше докато снимах– хайде, спрете се, де, на едно място за да станат снимките/ Е, все пак станаха, значи и те са суетни.../ снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ЗДРАВЕЦ СЪС СЛЪНЦЕ

ЗДРАВЕЦ СЪС СЛЪНЦЕ

В днешния 21 – градусов ден – нещо слънчево и красиво. Обичам светлината, слънцето ...Ето този здравец , бе огрян по особен начин от слънцето. Придава му по-интересен вид, някак оживява повече...Има много силен аромат. Откъснах си едно листо и след това ръцете ми бяха пропити дълго време с този мирис. Много приятен и наистина се почувствах по-здрава. Няма по - некапризно цвете. Навсякъде, и в студ и пек, здравецът си расте, цъфти ...Много е устойчив, жилав . Не зная, има ли български двор без него...Той си е като емблема на българското.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ/притча/

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ/притча/

Край пътя лежал ствол на изсъхнало дърво.
През нощта минал крадец и се изплашил –
помислил си, че там стои и го причаква полицай.
Преминал влюбен младеж и сърцето му радостно забило-
той взел дървото за своята любима.
Дете, наплашено от страшни разкази, като видяло дървото се разплакало –
То си помислило, че това е привидение.

Във всички случаи дървото било просто дърво.
Ние виждаме света такъв, каквито сме ние самите./ „Притчи человечества”съст.Виктор Лавский/

СЕГА Е МОМЕНТЪТ...

СЕГА Е МОМЕНТЪТ...

Ако имате фотоапарат и обичате да снимате, сега е моментът да направите прекрасни снимки в планината. Последната седмица от октомври и първата на ноември, есента там е най-красива. Има всички цветове , за коите се сетите. Направо ще се замаете от красота. Светът ще ви се види най-прекрасното място за живеене...Всичко има – жълто в нюанси, кафяво, червено, зелено, дори и синьо, виолетово, бордо, и всякакви техни производни. Това те залива , обгръща , обича, от всички посоки и плоскости. Една пищна щедрост от страна на природата, безкрайна и всепроникваща. Ако имате късмет и слънцето да е налице, ще се захласнете от снимане...Няма да ви се спира, няма да ви се тръгва и ще виждате все нови и нови неща, които искат да бъдат заснети. Ей така, ще ви се иска да си стоите потънали до глезени в есенни листа, да примижавате срещу слънцето и да фиксирате безкрай , ето онова дърво с яркожълти листа, което поклаща леко клони и ви се усмихва приятелски.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/