НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ НА СВЕТА/буд. притча/
Живял в малко селце старец. Той бил един от най-нещастните хора на света. Цялото село вдигнало ръце от него. Винаги бил мрачен, винаги се оплаквал, винаги бил в лошо настроение, винаги бил кисел. И колкото повече минавало времето, толкова по-жлъчен ставал той. Хората го избягвали: нещастието ставало заразително. той създавал усещане за нещастие у другите.
Но веднъж, когато навършил осемдесет години, се случило чудо - никой не можел да повярва. За миг следният слух обходил всички: " Старецът днес е щастлив, не се жалва, усмихва се, даже лицето му се е променило". Събрало се цялото село. Попитали го:
- Какво е станало с теб? Какво се е случило?
- Нищо - отговорил старецът. - Осемдесет години се опитвах да стана щастлив и нищо не се получи. Така че реших да мина без щастие. Ето защо съм щастлив.
/ кн."Притчи человечество" съставител В.Лавский/
Публикации
Ами да, както един казвал : Разхождам се по улиците, гледам по витрините колко много работи не ми трябват и ми става спокойно :)))
ОтговорИзтриванеДааа, интересно...Гледната точка е много важна:)
ОтговорИзтриванеВсичко, извън нас, ни прави нещастни. Когато вече няма какво да губиш, тогава започваш да печелиш.
ОтговорИзтриванеЛана, точно така, когато вече няма какво да губиш или, когато решиш, че и без това нещо ще си живееш без да ти пука, не го мислиш толкова и то вземе, че стане:)))Т.е живеем в намерението, но не го искаме на всяка цена, намаляваме важността му. Това е много готин трик, ако се усвои:)
ОтговорИзтриванеЕдин голям пес видял кутре, което си гонело опашката, и го попитал:
ОтговорИзтриване– Защо си гониш опашката?
– Изучих философията – отвърнало кутрето, – реших проблемите на Вселената, които не е решило нито едно куче преди мен. Аз разбрах, кое е най-доброто за едно куче. Това е щастието. Разбрах, че моето щастие е в опашката. Затова я гоня, а като я хвана, ще е моя.
– Синко – казал песът, – аз също съм се интересувал от проблемите на Вселената и съм си съставил мнение за тях. Освен това разбрах, че щастието е прекрасно за кучето и че моето щастие е в опашката, но забелязах, че където и да отида, каквото и да правя, тя ме следва. Не е необходимо да я гоня.
Поздрави :)
Супер мини притча:) Благодаря ти, Малък принц, много си падам по мини историите. Това ми прилича много на следната мисъл - че цял живот гоним щастието, а то било кацнала на върха на носа ни/ но кой, кой да го види;))))/Поздрави:)
ОтговорИзтриване