/автор на текст Zvetanka Shahanska/
КЪДЕ ОТИВА НАШАТА ЕНЕРГИЯ
Основно - в несъществени неща. С пълни шепи пилеем наляво и надясно за не толкова важни за нас самите ситуации.
Къде губим енергия
Изразходваме се, и когато ни трябва енергия за нещо наистина важно - няма, изчерпали сме се.
-Дори един не толкова важен спор е достатъчен да намали запасите ни за деня. А има ли смисъл да се спори, ей така - само за спорта. Но егото е толкова ненаситно и все иска да се докаже. И за да го заситиш много не мислиш, но след това си като изстискан. Няма голямо значение, че ти си победител щом енергията ти е източена.
-Ядосване за чужди грешки. Нищо не може да се направи. Неефективно е. Щом не зависи от теб, а другият не иска да чуе, зарежи, няма смисъл, ти отговаряш само за себе си. Можеш да променяш себе си, другите трябва сами да решат как ще се развиват.
-Критикуване. Ето това ми е любимо. Среща те някой и започва - Ама защо това е така, защо е иначе, защо не знам си какво...Защото. Аз питам ли те, критикувам ли те, клюкаря ли те. Не. Тогава, хайде по живо, по здраво, най-малкото не е възпитано да питаш толкова, ако имам нещо да ти казвам ще стане и без питане.
-Шефове - тирани. Търпят се до едно положение, след това няма смисъл повече да си изтезаваш нервната система, тя най-трудно се възстановява. Казваш му в очите какво мислиш за него и чао. Или пък изобщо не му казваш нищо и пак чао.
Правилният начин
Просто трябва да определим кое за нас е важно и там да хвърляме сили и енергия. Не кое е важно за някой друг, а за самите нас. Да заобикаляме дребните, несъществените, времеядните...Ако се осъзнае това, когато наистина ни потрябва енергия и сила, ще ги имаме в достатъчни количества, ще можем да се концентрираме. Тогава може и да се учудим от резултата. И ще сме удовлетворени от себе си. А това е толкова важно - да си доволен от нещо. Дава увереност, сила и здравейте нови върхове. Всичко зависи от самите нас - какво поведение ще изберем, кое е ценно и кое не.
Стратегия от личен опит
Има дни, в които всичко се струпва отгоре ми, и е спешно, и е бързо , и всичко е важно. Тогава преценявам кое от всичките, ако свърша най-напред, ще ми донесе относително спокойствие за да продължа нататък. Започвам винаги с най-важното за мен, което може и да не е най-важното за друг. Но когато го свърша се чувствам добре и мога да продължа. Изпробвано. Действа. /автор на текст Zvetanka Shahanska/
сряда, 29 август 2012 г.
петък, 24 август 2012 г.
40 ГРАДУСА
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
40 ГРАДУСА
Kак се чувства човек при 40 градуса. Ами никак. Толкова е горещо, че няма време да се запита как пък точно се чувства. Разтваряш се в жегата, все едно плуваш в жежки флуиди и стъпваш по жар. Интересно, но вече видях няколко души да ходят боси по тротоарите и асфалта...
15 часа следобед - няма жив човек по улиците. Странно усещане, на пустота, без хора, без коли, като на самотен остров. Не харесвам това. Искам си хората и колите. Обичам градския шум. Напомня ми за живот, движение, не съм по изолациите.
Все пак успях да снимам тези цветя, оранжеви и свежи. И бяха изкарани на припек пред магазина, чак ми стана жал, но нямало къде другаде да бъдат, вътре било пълно с цветя...Тези явно издържат на слънцето. Докато снимах не чувствах жега, чак след това видях, че съм вир вода мокра.
Толкова е силно слънцето, че имам чувство, че ми пробива главата, а лицето ми направо пламти. Добре, че си нося вода с мен, от време навреме се мокря с нея.
Ето тази улица обикновено е пълна с хора и коли, но днес беше пуста, поне в 15 часа.
/aвтор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
40 ГРАДУСА
Kак се чувства човек при 40 градуса. Ами никак. Толкова е горещо, че няма време да се запита как пък точно се чувства. Разтваряш се в жегата, все едно плуваш в жежки флуиди и стъпваш по жар. Интересно, но вече видях няколко души да ходят боси по тротоарите и асфалта...
15 часа следобед - няма жив човек по улиците. Странно усещане, на пустота, без хора, без коли, като на самотен остров. Не харесвам това. Искам си хората и колите. Обичам градския шум. Напомня ми за живот, движение, не съм по изолациите.
Все пак успях да снимам тези цветя, оранжеви и свежи. И бяха изкарани на припек пред магазина, чак ми стана жал, но нямало къде другаде да бъдат, вътре било пълно с цветя...Тези явно издържат на слънцето. Докато снимах не чувствах жега, чак след това видях, че съм вир вода мокра.
Толкова е силно слънцето, че имам чувство, че ми пробива главата, а лицето ми направо пламти. Добре, че си нося вода с мен, от време навреме се мокря с нея.
Ето тази улица обикновено е пълна с хора и коли, но днес беше пуста, поне в 15 часа.
/aвтор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
четвъртък, 23 август 2012 г.
ТОВА Е ТО
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ТОВА Е ТО
"- Някои не могат какво? - попита Пух, като си почеса носа.
- Игривост! Песни и танци! Фаталност!
- О! - каза Пух. После мисли дълго и попита: - Какво е фаталност?
- Съдба! - продължи Ийори мрачно. - Френска дума, която значи съдба! Аз не се оплаквам, но Това е то!"/Мечо Пух/
Денят ми беше от тези, вървежните, не се оплаквам, но жегата следобед
беше/и сега е/ изпепеляваща.
Това е кучето на една съседка. Като всички кучета, които съм снимала, гледаше навсякъде, само не и в обектива.
Пицата, която си купих за обяд - шунка, топено сирене, краставица и царевица.
Мммм, беше вкусна...
Това е нещо, което си го измислих преди малко. Кисело мляко със сладолед. Малка кофичка ягодово кисело мляко с парченца ягоди - не ми се видя достатъчно студено, затова прибавих няколко лъжици ягодов сладолед, разбърква се добре и се яде с лъжица. Получи се много интересно и вкусно. Пак ще си го направя. Пробвайте, може и на вас да се хареса.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ТОВА Е ТО
"- Някои не могат какво? - попита Пух, като си почеса носа.
- Игривост! Песни и танци! Фаталност!
- О! - каза Пух. После мисли дълго и попита: - Какво е фаталност?
- Съдба! - продължи Ийори мрачно. - Френска дума, която значи съдба! Аз не се оплаквам, но Това е то!"/Мечо Пух/
Денят ми беше от тези, вървежните, не се оплаквам, но жегата следобед
беше/и сега е/ изпепеляваща.
Това е кучето на една съседка. Като всички кучета, които съм снимала, гледаше навсякъде, само не и в обектива.
Пицата, която си купих за обяд - шунка, топено сирене, краставица и царевица.
Мммм, беше вкусна...
Това е нещо, което си го измислих преди малко. Кисело мляко със сладолед. Малка кофичка ягодово кисело мляко с парченца ягоди - не ми се видя достатъчно студено, затова прибавих няколко лъжици ягодов сладолед, разбърква се добре и се яде с лъжица. Получи се много интересно и вкусно. Пак ще си го направя. Пробвайте, може и на вас да се хареса.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
сряда, 22 август 2012 г.
ВДЪХНОВЕНИЕ/29/
/автор на снимката Zvetanka Shahanska/
ВДЪХНОВЕНИЕ/29/
МНОГО СИЛНО ИСКАЙ
Денят е слънчев и красив.
И щастието - близко.
Поискай само да си жив.
Но много силно искай!
Деца играят вън и смях
в прозореца ти плиска.
Поискай да си като тях.
Но много силно искай!
Обидиха те... И какво?
Небето се не срути!
Поискай да не те боли
за няколко минути.
/Райсън/
ВДЪХНОВЕНИЕ/29/
МНОГО СИЛНО ИСКАЙ
Денят е слънчев и красив.
И щастието - близко.
Поискай само да си жив.
Но много силно искай!
Деца играят вън и смях
в прозореца ти плиска.
Поискай да си като тях.
Но много силно искай!
Обидиха те... И какво?
Небето се не срути!
Поискай да не те боли
за няколко минути.
/Райсън/
Абонамент за:
Публикации (Atom)












